понеделник, 22 юни 2009 г.

Изпити за ВУЗ само за най-търсените специалности?

Напоследък това стана доста обсъждана тема, вследствие изказването на министъра на образованието Даниел Вълчев.

По неговите думи кандидатстудентският изпит отдавна трябвало да остане само за онези специалности, към които има твърде голям интерес и където е много тежка самата програма и трябва да има предварителен подбор на студентите, а в останалите случаи такъв изпит не се налага.

Също така, това дали ще отпадат кандидатстудентските изпити ще се определя от академичните ръководства на самите университети. Министърът твърди, че изпитите спокойно могат да отпаднат за повечето висши учебни заведения, но за тези към които има най-голям интерес би било добре те да се провеждат, за да се отсеят по-добрите кандидати.

Тази идея сама по себе си звучи добре, но това ще увеличи броя на студентите в родните вузове, което ще доведе до голямо снижаване на прага на бългаските висшисти. Ще се увеличи броя на хората с висше образование, които нямат необходимите знания и умения за да практикуват. А най-вероятно и ще се наложи закриването на по-малко търсените специалности и увеличаване потоците на най-предпочитаните.

В миналото е било доста трудно да се влезе и да се завърши висше образование. Хората които са ставали дипломирани висшисти са били наистина начетени и компетентни хора.

В днешно време това се променя тотално. Влизането в едно висше учебно заведение става все по-лесно, а завършването – още по-лесно. Вече почти всеки може да запише и завърши висше образование, без да има необходимите знания. Силното навлизане и на корупционната практика доказва че висшето образование вече не е това, което е било преди.

Кандидат студенстият изпит винаги е бил едно сито, през което се пресяват най-знаещите и най-можещите ученици. Отсява хората с най-голямо желание и старание да учат и да се реализират като специалисти в дадена област. Разбира се, няма нищо лошо в това университетските аудитории да са пълни със студенти, но нека това да не е за сметка на качеството на знанията им.

Вече стана много трудно дори и на високо образованите хора да се реализират в нашата страна. Може би отчасти това се дължи и на факта, че всяка година университетите бълват страшно много висшисти, които не са достатъчно компетентни в уменията и знанията си и които са получили работа само защото имат нужния документ за завършено образование.
Да, хубаво е да има повече образовани и квалифицирани млади хора в България, но нека не ги принизяваме до нивото на хора, които са завършили образованието си просто ей така, или изобщо незнаят защо са го завършили.

Нека висшето образование да запази репутацията си на наистина ВИСШЕ образование. Нека не го правим толкова масово. Все пак всички искаме да бъдем ръководени от хора, които си разбират от работата, хора които знаят какво е да се трудиш, да се бориш и да доказваш себе си.

вторник, 16 юни 2009 г.

МАТУРИ 2009г.

МАТУРИ 2009г.

Матурите тази година ще се състоят от два изпита, като единият е по задължителния български език и литература, а другият е по избираем предмет. Учениците ще могат да избират между: чужд език, математика, физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, история и цивилизация, география и икономика, психология и логика, етика и право и философия. Тези предмети се изучават във всички видове училища без значение на профила и имат общ хорариум от над 108 часа. От списъка отпадат музика, изобразително изкуство, информатика, информационни технологии и свят и личност, които изискват по-специална подготовка.Ако все още не сте избарли втория си матуритетен предмет, надявам се следващата информация да ви е от полза. Ето подробно описание на формата, съдържанието и начина на оценяване на всеки от избираемите изпити за матура 2009г.

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИЯ 2009
Изпитът се състои от две части.
Първата част включва 38тестови задачи от затворен тип – с 4 възможни отговора, от които само 1 е верен и тестови задачи със свободен отговор с различен брой елементи. Максималния брой точки е 65.
Тестовите задачи от затворен тип се оценяват като за всеки верен отговор се дава една точка. Тестовите задачи с различен брой елементи, които изискват свободен отговор, са с различен брой точки. Така максимумът от точки за решаване на теста е шестдесет и пет. В теста са включени въпроси, изучавани в X и XI клас, като ще преобладава броят на тестовите задачи от история на България.

Втората част включва създаването на текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници) с максимален брой точки 35.
Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ – създаването на текст, е тридесет и пет точки. Създаването на текста показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от цялостното си обучение по история и цивилизация, и да разкрие нивото на общата историческа култура. Необходимо е да се знае, че като учебно съдържание в учебно-изпитната програма са заложени не само факти, понятия, отделни исторически събития, личности и идеи. В това отношение се следват държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми по история и цивилизация за X и XI клас. Дава се приоритет на историческото представяне, анализиране и интерпретиране на различни исторически източници, на умението да се установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и в световната история, на умението да се посочват примери, на умението да се използват исторически понятия в зададена конкретна ситуация, на умението да се коментират исторически понятия и т. н. Тези тестови задачи ще носят по-голям брой точки.
Учебно-изпитната програма следва съвременната концепция за обучението по история и цивилизация, която се основава на възгледа, че то има особено важна роля за подготовката на младия българин, за неговата ориентация, адаптация и реализация в съвременното демократично общество, за развиване на уменията му за активно гражданско участие в социалния живот в условията на културното многообразие и глобализацията. Съвременната концепция насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически задачи с типови и творчески методи, мотивира изучаване на световната, европейската и българската история.
Материалът, който се включва в съдържанието на изпита е: от 10-ти клас – Версайска система, Политичести системи в Европа между двете световни войни, Международни отношения през 30-50-те години на двайсти век, Процесите на евроинтеграция; от материала за единайсти клас – Политическо развитие, Власт и институции, Общество и обществен живот, Светът на българите: околна среда и манталитет, Култура и духовен живот, Религия и църква, Българите и светът.
Това, което ще се оценява от комисията, е дали ученикът: Притежава знания за българската история и за съвременната световна история; Умее да представя, анализира и интерпретира различни исторически източници (писмени исторически текстове, различни видове изображения, карти, схеми, статистически данни); Умее да попълва и да съставя хронологии за определени епохи, периоди и събития; Умее да установява синхрон между отделни събития, личности и идеи в българската и в световната история; Разпознава определени събития или периоди по исторически карти. Умее да дефинира основни исторически понятия; Посочва примери, които илюстрират съдържанието на дадено историческо понятие; Използва исторически понятия в зададена конкретна ситуация; Коментира исторически понятия, включени в писмен източник; Умее да създава текст по зададен исторически въпрос или по исторически източник (или комбинация от източници).
Също така, ще се следи и за: Определянето и изясняването на ключовите понятия в заглавието; Отговорите на всички съпътстващи въпроси; Правилния подбор на главните факти; Анализът и обобщенията на основата на аргументираните твърдения; Отговорът на историческия въпрос да отговаря на зададеното условие; Степента на самостоятелност при представянето, анализирането и интерпретирането на различните исторически източници; Нивото на езиковата и стилистичната култура на зрелостниците.
Решаването на тестовите задачи и създаването на текст не формират самостоятелни оценки, т.е. учениците имат право и да не работят върху двете части, но това би ги лишило от възможността да постигнат високи оценки.
Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценяване и могат да бъдат мост между степените на образование.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА 2009г.
Учебният предмет география и икономика може да бъде избиран за втори държавен зрелостен изпит. Учебно–изпитната програма за ДЗИ е съобразена с учебното съдържание за IX и X клас, усвоено в задължителния за всички училища минимален брой часове.
Изпитът се състои в две части: първата включва 38тестови задачи с макимален брой точки65. той се състои от тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен. Също така има и тестови задачи със свободен отговор, две практически задачи, по една върху География на света и География на България.
Тестовите задачи от затворен тип от първата част на ДЗИ се оценяват, като за всеки верен отговор се дава една точка. Tези, които изискват свободен отговор, се оценяват като за всеки отговор се дават различен брой точки. Въпросите към практическите задачи ще се оценяват, като за всеки верен отговор се дава една точка, като максималният брой точки е двадесет и пет (ще се изискват от учениците 10 верни отговора на въпросите от География на света и 15 от География на България). Така максимумът от точки за решаване на тестовите задачи е шестдесет и пет.
Втората част включва писмена разработка върху съдържанието на География на България с максимален брой точки 35.
Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ – писменa разработкa върху учебното съдържание от География на България, е тридесет и пет точки. Писмената разработка върху тема или част от тема показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от цялостното обучение по география и икономика, и да разкрие нивото на общата им географска култура.
Темите, които ще бъдат включени в изпитния материал са: от География на света - Развитие и съвременна структура на географската наука; Геосферен строеж на Земята; Природни компоненти и комплекси на Земята; Природни зони на Земята; Природноресурсен потенциал на света; Глобални проблеми – суровинно-енергиен и екологичен; Природни рискове; Населението в света; Демографски проблем и демографска политика; Демографски различия в света; География на селищата; Урбанизация; Политически системи; География на световното стопанство; География на световното стопанство – сектори и отрасли. Първичен сектор; Вторичен сектор; Третичен сектор; Полюси на световното стопанство; Глобални проблеми на съвременността; Световни и регионални международни организации; Регионална география; Географски региони е Европа, Азия и Америка; Стопанско развитие на регионите и страните в тях; Страни – типични представители на съответния регион; Глобални проблеми на съвременността и тяхното проявление по региони; Подходи и методи в съвременните географски и икономически изследвания; Географски информационни системи (ГИС) – същност и приложения; Работа с информационни материали с географско и икономическо съдържание. От Георгафия на България - Географско положение, територия и граници на България; Природна среда; Природногеографски области; География на населението в България; Държавно устройство и административно-териториално деление на България; Национално стопанство: структура, фактори, показатели; Първичен сектор; Вторичен сектор; Третичен сектор; Териториална структура на стопанството; Географски региони.
Учебно-изпитната програма следва целта на обучението по география и икономика – да формира географската култура на учениците, за тяхната съпричастност към проблемите на родната страна и на света, но и играе важна роля в процеса на личностната и социалната реализация на ученика. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаването на География на България и на света.
Изискванията на комисията по оценяването ще следи за това, дали зрелостникът: знае, разбира и прилага изучавания материал; притежава географска култура и умения за аргументиране; умее да разбира и оценява географски проблеми; умее да представя, анализира и интерпретира различни източници на информация (документи, различни видове карти, схеми, статистически данни); разпознава определени географски обекти и явления по географски карти; умее да дефинира географски понятия; писмено разработва зададени географски теми.
Друг важен показател, който ще оценява изпитната комисия е нивото на представените знания по зададените географски теми; определянето и изясняването на ключовите понятия; правилния подбор на географските факти; анализът и обобщенията на основата на аргументираните твърдения; степента на самостоятелност при представянето, анализирането и интерпретирането на различните източници на географска информация; писмените разработки да отговарят на зададеното условие; нивото на езиковата и стилистична култура.
Дава се приоритет на представянето, анализирането и интерпретирането на различни източници на географска информация, на умението да се сравняват отделни географски обекти, на умението да се посочват примери, на умението да се дефинират географски понятия, на умението за пространствена географска култура и ориентиране, на умението да се коментират глобални географски проблеми и т. н.
Решаването на тестовите задачи и писмената разработка не формират самостоятелни оценки, т.е. учениците имат право и да не работят върху двете части, но това би ги лишило от възможността да постигнат високи оценки.
Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценяване и могат да бъдат мост между степените на образование.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ЦИКЪЛ „ФИЛОСОФИЯ”
Цикъл „Философия” включва следните учебни предмети – психология и логика, (9-ти клас); етика и право (10-ти клас) и философия (11-ти клас). Тук трябва още веднъж да подчертаем, че учебният предмет „Свят и личност” не е част от философския цикъл. Държавният зрелостен изпит се състои от две части: първата част включва 38 тестови задачи с максимален брой точки 65 - тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен и тестови задачи със свободен отговор.
Втората част включва създаването на философско есе върху един от зададените три фрагмента – мисли с философска насоченост, дава максимален брой точки – 35.
Учебното съдържание е ориентирано към пет основни идейни ядра, които най-общо се отнасят към изучаваните научни дисциплини във философския цикъл: Себепознание и взаимност (Психология), Критическо мислене и създаване на смисъл (Логика), Свобода и отговорност (Етика), Свобода и законност (Право), Човекът и неговият свят (Философия).
В учебно-изпитната програма равностойно в качествен смисъл са представени отделните учебни съдържания на предметите от цикъл “Философия”. Именно в тази цялост може ефективно да се следва целта на обучението по тези предмети - да ориентира ученика в отношенията му към себе си, към другите и към света, да съдейства за неговото самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин. Осъществяването на тази цел насърчава свободното мислене, формира умения за самостоятелно решаване на теоретически и практически проблеми с типови и творчески методи, мотивира изучаване на европейската културна и гражданска традиция в нейните исторически образци.
Изискванията на изпитната комисия се свеждат до това дали учениците: знаят, разбират и прилагат изучавания материал, притежават логическа култура и умения за аргументиране, умеят да разбират и оценяват теоретични и жизнени ситуации, умеят да създават и аргументират собствени идеи, свързани с общочовешките ценности и гражданското самосъзнание, умеят да осмислят и създават философски текст.
По-конкретните изисквания към всеки зрелостник се свеждат до следните показатели: ниво на разпознаване на философската проблематика (философските проблеми), заложена/и във фрагмента – до 5 точки; ниво на философска осмисленост и интерпретация на проблемите – до 1 точки; ниво на употреба и владеене на логическия и понятиен инструментариум при формулиране на позиция и излагане на аргументация в нейна подкрепа – до 10 точки; степен на самостоятелност при тълкуването на проблема във фрагмента – до 7 точки; ниво на езикова и стилистична култура – до 3 точки.
От теста въпросите със затворен отговор се оценяват като за всеки верен отговор се дава една точка. Така максимумът от точки за решаване на затворените въпроси е тридесет. Тестовите задачи със свободен отговор са осем и се оценяват с максимален брой точки – тридесет и пет. От въпросите със свободен отговор четири са насочени към поместен в изпитния свитък текст (възможно е свитъкът да съдържа и два свързани текста), в който се съдържат и отговорите на поставените въпроси. Необходимо е текстът да бъде прочетен аналитично. Тестовите задачи със свободен отговор разкриват умението на учениците да осмислят философски въпроси и да проявяват компетентности, свързани с нивото на разпознаване, разбиране и интерпретиране на текста и изказаните чрез него проблеми. В теста са включени въпроси, изучавани в трите години на обучение от философския цикъл – сравнително равен е броят на въпросите по психология, логика, етика, право и философия.
Максималният брой точки, които ученикът може да получи за втората част на ДЗИ - есето - е тридесет и пет точки. Философското есе показва до каква степен учениците са успели да надграждат познанията, придобити от отделните предмети във философския цикъл и да разкрие нивото на общата философска грамотност. Необходимо е да се знае, че като учебно съдържание в учебно-изпитната програма са заложени преди всичко понятия и проблеми, а не толкова имена на философи, школи и течения. В това отношение се следват държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми по предметите от философския цикъл. Следователно фрагментите за есе задават изучаван проблем, съдържат ключови за учебно-изпитната програма понятия, но е възможно авторите на фрагментите да не са изрично включени в учебните програми. Вече бе споменато, че имената на философите съзнателно са ограничени в учебните програмите - дава приоритет на философското осмисляне на проблема пред познаването на философията на конкретния философ, школа или течение. Основните критерии за оценката на философското есе са равнището на осмисляне и философизиране на темата/проблема, зададен чрез фрагмента, както и умението за изразяване на обосновано отношение към себе си, към другите и към света. Този приоритет не отхвърля високото ценене на познаването на философската традиция и култура. За постигане на най-висока оценка би допринесло умението на ученика да извежда основния смисъл на фрагмента и да го разглежда в контекста на философията и културата.
Решаването на теста и създаването на философско есе не формират самостоятелни оценки, но е добре учениците да съсредоточат своите усилия и върху двата компонента на изпита.
Оценяването ще се извършва от национална комисия, чиито членове са учители от средните училища и преподаватели от висшите училища. Присъствието на преподаватели, външни за средното образование, не представлява опасност за изпита, тъй като критериите за оценяване са изработени на основата на реалностите и нуждите на средното образование. Преподавателите от висшите училища ще увеличат гаранцията за по-обективно оценявани и могат да бъдат мост между степените на образование.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО МАТЕМАТИКА
Държавния зрелостен изпит по математика се избира по желание като втори зрелостен изпит. Учебно изпитната програма е разработена на базата на учебните програми по математика за ІХ, Х и ХІ клас- задължителна подготовка. Тя включва учебно съдържание по алгебра, геометрия, комбинаторика, вероятности и статистика, с което се проверяват основни знания, умения и компетентности.
Зрелостният изпит се състои в решаването на 28 задачи от три вида: 20 тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен. Всеки верен отговор на тестова задача се оценява с 2 точки. За правилно посочени отговори на задачите се получават 40 точки; 5 тестови задачи със свободен отговор (число или кратък израз). Всеки верен отговор на тестова задача се оценява с 3 точки. За правилно записани отговори на задачите се получават 15 точки; 3 задачи (по една от алгебра, геометрия и комбинаторика), решeнията на които се представят в писмен вид с необходимите обосновки. Всяка пълно решена задача се оценява с 15 точки. За решенията на трите задачи се получават 45 точки.
Максималният брой точки, които могат да се получат за решените 28 задачи е 100.
Как да се подготвите за зрелостния изпит по математика? Направете преговор на учебното съдържание, включено в учебно изпитната програма , като използвате учебниците по математика за задължителна подготовка. Припомнете си основни дефиниции, определения, правила за смятане и твърдения (теореми). Разучете решенията на основните задачи в учебниците. Опитайте се да решите и дадените задачи за упражнения, защото за да се научите да плувате, е необходимо да влизате във водата и да плувате. Ако срещнете трудност при преговора на учебното съдържание и решаването на някои от задачите потърсете, помощта на вашия учител.
Оценка на вашата подготовка може да направите като се опитате да решите за 4 астрономически часа задачите, дадени на пробния държавен зрелостен изпит по математика -2007 г.
Ако времето не ви стига и резултатът не ви удовлетворява, какво да направите?
Обърнете внимание на характерните особености на задачите от трите вида. Тестовите задачи с четири възможни отговора, от които само един е верен, са различни по естество и покриват по-голям обем от учебното съдържание. Между тях има и доста лесни стандартни задачи, които се решават по образец.
Целта на теста е да провери вашите основните математически знания, умения и придобита математическа култура.
При решаването на тези задачи трябва да умеете бързо да се „пренастройвате” от един вид задачи на друг. Времето, с което разполагате средно за всяка задача, е не-повече от 5-6 минути. Освен това, за да се даде правилният отговор, не малка част от задачите трябва да бъдат решени по стандартния начин (без описване на решението) и полученият отговор да се сравни с дадените алтернативи. Задачите с избираем отговор позволяват понякога да се стигне до верния с различни съображения и да се избегне директното им решаване. В основата на такива стратегии е фактът, че са дадени четири отговора, като точно един от тях е верен. Съществуват някои възможности „ да се подмине” дългото директно решаване.
Най-простата стратегия е директната проверка. Тя най-често се прилага за задача с избираем отговор, когато няма дълги пресмятания.
За тестовите задачи със свободен отговор (число или кратък израз) е характерно това, че са стандартни и не се иска да пишете подробно решение и обосновка.
Задачите от третия вид- за решаването им е характерно това, че е необходимо да притежавате по-задълбочено математическо мислене, комбинативност и изобретателност при прилагане на знанията и уменията. Решенията на задачите трябва да бъдат написани последователно, пълно и изчерпателно, да съдържат логически обосновки на съответните пресмятания, построения и доказателства. За всяка решена част от задачата (без да сте решили цялата задача) вие ще получите съответен брой точки.
Основни правила за вашия успех на зрелостния изпит:
Прочетете спокойно темата и изберете за решаване най-лесните (според вас) задачи. Повечето от задачите са стандартни и се решават чрез непосредствено приложение на основните дефиниции, определения, правила за смятане и твърдения, а останалите изискват по-задълбочено познаване на учебния материал, математическо мислене и изобретателност. Ако една задача се окаже трудна за вас ( не знаете как се решава и какви знания да използвате) преминете на следващите и накрая, ако ви остане време се върнете отново към нея.
Помнете, че направеният добър и точен чертеж решава ”половината” от геометричните задачи.
Времето за решаване на отделните видове задачи не е ограничено, но отделянетона повече време за една задача остава под съмнение възможността времето да ви стигне за решаване на останалите задачи.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ЧУЖД ЕЗИК
Държавният зрелостен изпит по чужд език е писмен и анонимен и е с продължителност четири астрономически часа.
Нивото на изпита е А2 според Общата Европейска езикова рамка. Изпитните материали се изработват само върху тематични области, изучавани в часовете за задължителна подготовка, а именно - семейство, дом, училище, населено място, образование, ежедневие и свободно време, нови технологии, медицинско обслужване, транспорт, магазин, ресторант, аптека, приятели, социални контакти, средства за комуникация, национална култура и културата на изучавания език (обичаи, традиции и празници, бележити личности, изкуство, литература), национална идентичност, европейска интеграция.
Изпитът се състои от четири компонента: слушане с разбиране; четене с разбиране; езикови задания - граматика и лексика; създаване на текст.
Компонентът „ слушане с разбиране” проверява овладените от ученика умения да извлича основна информация от ограничени по обем публицистични и художествени текстове, от радио- и телевизионни предавания, когато скоростта на говорене е нормална и произношението стандартно. Ученикът трябва да може да извлича и конкретна информация от различни по вид разговори, съобщения и радио- и телевизионни предавания по актуални въпроси или отнасящи се пряко до него, както и от кратки съобщения от всекидневния живот.
Компонентът „четене с разбиране” проверява уменията на ученика да извлича основна информация и да разбира основните елементи в различни по жанр и стил текстове, написани на стандартен език. Той трябва да може да извлича и конкретна информация от лични и читателски писма, указания, проспекти, справочници, кратки статии на познати теми, както и да разбира въпроси и оценява изразени мнения и чувства в лични и читателски писма.
Компонентът „езикови задачи” проверява граматичните и лексикални компетентности на ученика.
Тези три компонента включват решаването на 60 тестови задачи от: т.н. затворен тип с възможни отговори (a,b,c или a,b,c,d), от които само един е верен или от т.н. отворен тип, т.е със свободен отговор.
Всеки един правилен отговор носи определен брой точки, като общият максимален брой точки е 70.
Компонентът „писане” проверява уменията на ученика да създава собствен текст в съответствие с поставената задача, която може да бъде разказ или описание на лични преживявания и впечатления, лично писмо или отговор на лично писмо, автобиографичен текст и т. н., Той трябва да може да изразява собствено мнение по поставен проблем, да изказва собствени идеи или да прави коментар по конкретно изказване, конкретни случки, впечатления и факти. Задължително трябва да се придържа се към зададената тема и да спазва зададения обем и форма, граматическите норми и правила, правилната и точна употреба на лексиката, правилния правопис и точната пунктуация. Изложението трябва да е логически последователно.
Максималният брой точки за този компонент е 30 точки. Общия максимален брой на целия тест е 100 точки.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Държавният зрелостен изпит по химия и опазване на околната среда е писмен и анонимен. Продължителността му е четири астрономически часа. Изпитът се състои в решаването на 50 тестови задачи групирани в две части.
Първата част съдържа 35 задачи от затворен тип с четири възможни отговора. Всяка задача има един верен отговор, който се оценява с 1 точка. При грешен или липсващ отговор, както и при посочване на повече от един отговор, задачата се оценява с нула точки. Максималният брой точки за задачите от тази част е 35. Отговорите на задачите със структуриран отговор (част І) се вписват в бланка за отговори, а не върху самата задача. В бланката за отговори буквата на избраният отговор се посочва, като се зачертава с Х.
Във втората част са включени 15 задачи със свободен отговор. Всяка задача се оценява с различен брой точки в зависимост от броя на съдържащите се в нея компоненти и относителната им трудност. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки. Оценката на задачата е нула точки, ако отговорът е изцяло грешен или не е въведен отговор. Ако отговорът е верен, но не е пълен, оценката е съответна част от максималния брой точки, определен за тази задача. (Пример: Ако задачата изисква три отговора, всеки от които се оценява с по 1 точка, а зрелостникът е посочил само два от тях, то задачата се оценява с 2 точки.) За грешни отговори не се присъждат и не се отнемат точки. Максималният брой точки за задачите от тази част е 65. При задачите със свободен отговор (част ІІ) отговорите се вписват при самата задача на определено за тях място. Написаното трябва да е ясно и четливо, без задрасквания и корекции.
Оценяването на задачите се извършва по точкова система. Сумата от точките за двете части на теста се преобразува в оценка по шестобалната система.
Общия брой точки за целия тест е 100 точки.
Учебното съдържание, включено в тестовите задачи е само от задължителната подготовка по предмета в гимназиалния етап на образование. Това е съдържанието на учебните програми по химия и опазване на околната среда І равнище за ІХ и Х клас. Темите са следните: Химични елементи, Строеж на атома, Строеж на атома и периодична система, Химична връзка и строеж на веществото, Азотна и въглеродна групи, Структурна теория, Въглеводороди, Хидроксилни производни на въглеводородите, Карбонилни производни на въглеводородите, Карбоксилни производни на въглеводородите, Мазнини. Сапуни и синтетични миещи вещества, Въглехидрати, Мастни амини. Аминокиселини. Белтъчни вещества, Ароматни съединения, Наркотични вещества, Полимери, пластмаси и химични влакна, Скорост на химичните процеси, Топлинен ефект при химичните процеси, Химично равновесие, Разтвори, Разтвори на електролити, Метали от ІV, V и VІ периоди.
Знанията и уменията, които се оценяват са тези, които са вписани в същите учебни програми (учебните програми по химия и опазване на околната среда І равнище за ІХ и Х клас). Зрелостникът трябва да може да: различава кристални и аморфни вещества; алотропни форми, обяснява връзката между химичния характер на елемента и свойствата на веществата, характеризира въглеводороди и производните им по функционални групи, използва примери за изомери и хомоложни редове, разпознава природни, изкуствени и синтетични полимери, прилага правила за наименование на органични и неорганични вещества, познава слоестия строеж на електронната обвивка на атомите, различава основните типове химични връзки, обяснява свойствата на веществата с природата на химичните връзки, разграничава вещества с атомна, метална, молекулна и йонна кристална решетка, отчита ролята на междумолекулните взаимодействия при преходите от едно агрегатно състояние към друго, определя степента на окисление на химичните елементи, описва приложението на изучавани вещества, използва кръговрата на азота, кислорода и въглерода в природата при обясняване на проблемите с околната среда, предлага идеи за обезвреждането на вредни за човека и околната среда вещества и използване на безвредни вещества и материали, аргументира необходимостта от разумно използване на природните ресурси, познава закономерности, свързани с топлинните ефекти, скоростта на химичните процеси и химичното равновесие , изразява химични процеси чрез химични уравнения, описва видовете разтвори и техните свойства, използва генетични преходи за установяване връзката между веществата, провежда експерименти за откриване на йони и на елементи (по оцветяване на пламъка), планира химичен експеримент и използва получените данни за изводи и заключения, познава основни физични величини и връзки между тях, прилага правилата за безопасна работа.
На всеки зрелостник в началото на изпита, едновременно с тестовите задачи и бланката за отговори, се предоставят следните помощни материали: периодична система на химичните елементи, таблица за разтворимост на веществата, ред на електроотрицателност и ред на относителната активност. Работата върху изпитните задачи не изисква използване на калкулатор или други помощни средства, поради което няма да се позволява внасянето им в изпитната зала.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ
Държавният зрелостен изпит по физика и астрономия е писмен и анонимен. Продължителността му е четири астрономически часа. Състои се от решаване на 50 тестови задачи, композирани в три части.
Първа част съдържа 20 тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен. Тези задачи са на равнище знание, т. е. дефиниране на понятия, формулиране на закони и принципи, описване на свойства, изброяване на факти, характеристики и др. Задачите от първа част се оценяват с 1 точка, ако е посочен верен отговор или нула точки, ако не е посочен верен отговор.
Втора част също съдържа 20 тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само един е верен. Тези задачи са на равнище разбиране и приложение. Равнището разбиране е свързано с осмисляне на информацията и осъзнаване на връзките между отделните и елементи, което се изразява чрез действията сравняване, разграничаване, обясняване, систематизиране и др. Приложението на знанията се изразява чрез прилагане на зависимости, решаване на физични проблеми, пресмятане на величини по зададени данни, построяване на графики. Задачите от втора част се оценяват с 2 точки, ако е посочен верен отговор и нула точки , ако не е посочен отговор.
Отговорите на задачите със структуриран отговор (част І и част ІІ) се вписват в бланка за отговори, а не върху самата задача. В бланката за отговори буквата на избраният отговор се посочва, като се зачертава с Х. Ако зрелостникът пожелае да се откаже от избран вече отговор, може да го задраска плътно и да отбележи с Х друг отговор. Такава поправка е позволена за всяка задача само по един път.
Трета част включва 10 тестови задачи от отворен тип. При този тип задачи ученикът сам формулира отговора си. Задачите от трета част се оценяват с максимален брой до 4 точки. Всяка задача от част ІІІ се оценява с различен брой точки в зависимост от броя на съдържащите се в нея компоненти и относителната им трудност. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки. Оценката на задачата е нула точки, ако отговорът е изцяло грешен или не е въведен отговор. Ако отговорът е верен, но не е пълен, оценката е съответна част от максималния брой точки, определен за тази задача.
Общият максимален брой точки е 100.
Учебното съдържание, включено в тестовите задачи е само от задължителната подготовка по предмета в гимназиалния етап. Това е съдържанието на учебните програми по физка и астрономия - І равнище за ІХ и Х клас. Темите са следните: Електростатично взаимодействиеЕднородно електростатично поле, Проводници и диелектрици, Постоянен електричен ток, Електрични вериги, Приложения на електричния ток в различни среди, Магнитно взаимодействие и магнитни материали, Електромагнитна индукция и променлив ток, Хармонично трептене, Механични вълни, Електромагнитни вълни, Разпространение, отражение и пречупване на светлината, Вълнови явления при светлината, Видове лъчения и техните източници, Инфрачервени и ултравиолетови лъчи, Светлинни кванти и вълнови свойства на частиците, Атоми и атомни преходи, Атомно ядро и ядрени реакции, Елементарни частици, Еволюция на звездите, Поглед към Вселената.
При задачите със свободен отговор (част ІІІ) отговорите се вписват при самата задача на определено за тях място. Написаното трябва да е ясно и четливо, без задрасквания и корекции.
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ
Държавният зрелостен изпит по биология и здравно образование е писмен и анонимен. Продължителността му е четири астрономически часа. Изпитът се състои в решаването на 50 тестови задачи групирани в две части.
Първата част съдържа 35 задачи от затворен тип с четири възможни отговора. При последните 10 от тях отговорите са комбинация от четири елемента. Всяка задача от част І има един верен отговор, който се оценява с 1 точка. При грешен или липсващ отговор, както и при посочване на повече от един отговор, задачата се оценява с нула точки. Максималният брой точки за задачите от тази част е 35. Отговорите на задачите със структуриран отговор (част І) се вписват в бланка за отговори, а не върху самата задача. В бланката за отговори буквата на избраният отговор се посочва, като се зачертава с Х.
Във втората част са включени 15 задачи със свободен отговор. Всяка задача от част ІІ се оценява с различен брой точки в зависимост от броя на съдържащите се в нея компоненти и относителната им трудност. Ако посоченият отговор е верен и пълен, задачата се оценява със съответния за нея максимален брой точки. Оценката на задачата е нула точки, ако отговорът е изцяло грешен или не е въведен отговор. Ако отговорът е верен, но не е пълен, оценката е съответна част от максималния брой точки, определен за тази задача. (Пример: Ако задачата изисква три отговора, всеки от които се оценява с по 1 точка, а зрелостникът е посочил само два от тях, то задачата се оценява с 2 точки.) За грешни отговори не се присъждат и не се отнемат точки. Максималният брой точки за задачите от тази част е 65. При задачите със свободен отговор (част ІІ) отговорите се вписват при самата задача на определено за тях място. Написаното трябва да е ясно и четливо, без задрасквания и корекции.
Общият брой точки за целия тест (част І и част ІІ) е 100 точки.
Оценяването на задачите се извършва по точкова система. Сумата от точките за двете части на теста се преобразува в оценка по шестобалната система.
Учебното съдържание, включено в тестовите задачи е само от задължителната подготовка по предмета в гимназиалния етап на образование. Това е съдържанието на учебните програми по биология и здравно образование І равнище за ІХ и Х клас. Темите са следните: Равнища на организация на живата материя, Екологични фактори на средата, Популация, Биоценоза, Екосистема, Поведение, Биосфера, Равнища на организация на микросистемата. Химични елементи и съединения; Надмолекулни комплекси. Структура на клетката; Процеси в клетката. Генетични процеси. Метаболизъм. Делене на клетката; Равнища на организация на многоклетъчния организъм; Наследственост и изменчивост; Индивидуално развитие при животните и човека; Поява на живота върху Земята; Еволюция на организмите. Теория на Дарвин за еволюция на организмите. Съвременна теория за еволюцията. Еволюция на човека. Доказателства за еволюцията.
Знанията и уменията, които се оценяват са тези, които са вписани в същите учебни програми (учебните програми по биология и здравно образование І равнище за ІХ и Х клас). Зрелостникът трябва да може да: назовава равнища на организация на живата материя; структури и процеси в екосистемата, описва (или съставя текст по схема) екологични фактори на средата; популация; биоценоза; взаимоотношения и поведение на организмите, дефинира основните надорганизмови равнища, разграничава структурни елементи и процеси в отделните биосферни равнища, обяснява състоянието на околната среда чрез естествените екологични закономерности и влиянието на човека, назовава групи химични елементи, съединения, органели и клетки, описва (и означава върху схема или модел) основни структури и етапи от процеси в клетката, разпознава групи органични съединения, органели, клетки, процеси и етапи от процеси в клетката, сравнява по избрани признаци органели и процеси в клетката, назовава и илюстрира с примери основни структури, свойства и функции на мезосистемата, описва и посочва (върху схема или модел) взаимодействия между гените; етапи от индивидуалното развитие на организмите; свойства (наследственост и изменчивост), разпознава (в текст или изображение) основни понятия, свързани с наследственост и изменчивост на организмите, назовава и илюстрира с примери хипотези за произхода на живота върху Земята; фактори на еволюцията; насоки и пътища на еволюционния процес, изброява критерии за вида и доказателства за еволюцията на организмите, описва: видообразуване, биологична и социална еволюция на човека, дефинира основни понятия, свързани с еволюцията на организмите, описва и представя резултати от наблюдения и експерименти, разчита: схеми, таблици, графики; систематизира данни и трансформира информация от описание в таблици (графики) и обратно, планира и изгражда описания на обекти и процеси при дадена тема и цел.
Работата върху изпитните задачи не изисква използване на калкулатор или други помощни средства. Поради това няма да се позволява внасянето им в изпитната зала.
ЕТО И ГРАФИК СЪДЪРЖАЩ ДАТИТЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ЗРЕЛОСТНИ ИЗПИТИ ПРЕЗ МАЙ МЕСЕЦ:
Задължителни матури
Изпит
Дата
Начало
Български език и литература
17 май
8 ч
Втори държавен зрелостен изпит
19 май
8 ч
Матури по желание
Изпит
Дата
Начало
Математика
26 май
8 ч
История и цивилизация
27 май
8 ч
Физика и астрономия
27 май
14 ч
География и икономика
28 май
8 ч
Химия и опазване на околната среда
28 май
14 ч
Философски цикъл
29 май
8 ч
Биология и здравно образование
29 май
14 ч
Английски език
30 май
8 ч
Руски език
30 май
14 ч
Немски език
31 май
8 ч
Испански език
31 май
14 ч
Френски език
1 юни
8 ч
Италиански език
1 юни
14 ч